Природозащитниците искат спиране от милиони милиони за терминал за втечнен природен газ

Die Deutsche Umwelthilfe (DUH) hat bei der EU-Kommission Beschwerde gegen die Beihilfegenehmigung für das LNG-Terminal in Brunsbüttel eingereicht. Kritisiert wird, dass keine nachweisbaren Umrüstungspläne auf erneuerbare Energien bestehen, wodurch die staatliche Unterstützung von 40 Millionen Euro gegen EU-Recht verstoßen könnte. Erfahren Sie mehr über die Hintergründe und die Forderungen der DUH zum Klimaschutz.
Германската екологична помощ (DUH) подаде жалба до Комисията на ЕС относно разрешението за помощ за терминала за втечнен природен газ в Брунсбютел. Критикува се, че никакви планове за откриване на конверсия не настояват за възобновяеми енергийни енергии, които биха могли да нарушат държавната подкрепа на 40 милиона евро срещу закона на ЕС. Научете повече за произхода и исканията на Duh относно защитата на климата. (Symbolbild/MB)

Природозащитниците искат спиране от милиони милиони за терминал за втечнен природен газ

Защита на околната среда във фокус: Съпротива срещу държавните субсидии за изкопаеми енергии в Brunsbüttel

Текущите дискусии относно одобряването на държавните средства за изкопаеми енергийни проекти повдигат важни въпроси, особено по отношение на екологичните цели. В този контекст германската екологична помощ (DUH) подаде жалба до Комисията на ЕС, която поставя под въпрос държавната помощ от 40 милиона евро за терминала за втечнен природен газ в Брунсбютел. Предисторията на мерките за финансовата политика и техните последици за климатичните цели са от решаващо значение.

Твърдението, че правителствените субсидии трябва да подкрепят устойчиви, екологични проекти, е на изпитание. Независимото правно становище, поръчано от DUH, стига до извода, че финансовата подкрепа за терминала в Brunsbüttel не отговаря на изискванията на закона на ЕС, които позволяват само субсидии, ако допринасят за енергийния преход.

; Това поражда опасения, тъй като договорите, които са обезпечени с работата на терминала, предполагат определена зависимост от изкопаемите горива до края на 2043 г. Това създава икономическа основа въз основа на изкопаемия бизнес модел, който би могъл да застраши усилията за приемане и опазване на околната среда на обществеността.

Sascha Müller-Kraenner, федерален мениджър на DUH, ясно изразява опасенията на природозащитниците: "Финансовата подкрепа е на разклатена почва. Ние призоваваме Комисията на ЕС да оттегли помощта и вместо това да инвестира в сериозни мерки за защита на климата." Този възглед отразява как се обсъжда критично настоящата енергийна политика и какви дълбоки ефекти може да има върху околната среда.

Друг аспект, който причинява вълнение, е участието на реконструкцията на Kreditanstalt Für (KFW) в проекта с 50 процента. Този факт е притеснителен, защото показва как публичните средства също се вливат в проекти, които противоречат на климатичните цели. Според DUH, държавната подкрепа от банковата група на KFW може дори да постигне до 500 милиона евро. Увеличаването на разходите за строителство може да увеличи тази сума още повече и все пак да затегне финансовите ефекти върху държавата.

Възражението на DUH срещу одобрението на терминала на ВПГ също се разглежда като част от съпротивата срещу по -нататъшната зависимост от изкопаемите горива. Тъй като проектът не се стреми към временно решение, а върху дългосрочно задължение, спешността за преходна стратегия към устойчиви енергийни източници става още по -ясна.

С оглед на тези развития става ясно, че дискусията за изкопаемите горива и тяхната подкрепа от държавата е страстен дебат за бъдещия енергиен микс и ролята на организациите за опазване на околната среда в нашето общество. Съдбата на терминала за втечнен природен газ в Brunsbüttel може да определи посоката, в която ще се развива германската енергийна политика и която приоритетите са определени в борбата с изменението на климата.

Значението на прозрачността и отговорното обработка на публичните средства се подчертава от тези събития. Остава да видим как Комисията на ЕС реагира на притесненията и дали тя е готова да подкрепи промяна в курса в енергийната политика.