Лингвистичните модни идват и си отиват: Берлинският език преди 100 години и днес

Veröffentlicht:

Von:

Die Sprache und der Sprachgebrauch verändern sich im Laufe der Zeit immer wieder. Was vor einigen Jahrzehnten noch gebräuchlich war, kann heute kaum noch jemand verstehen. Ein Beispiel dafür ist der Berliner Sprachwitz aus den 1920er Jahren. Damals war es üblich, die Wendung „Bei mir – Schiefertafel“ zu verwenden, um auszudrücken, dass man auf jemanden zählen kann. Eine Schiefertafel war ein beliebtes Hilfsmittel, um Rechenaufgaben zu lösen. Doch nicht nur Schiefertafeln wurden in die Sprache integriert. Es gab zahlreiche andere Wendungen, die mit „Bei mir“ begannen und auf unterschiedliche Situationen und Bedeutungen hinwiesen. Ein Beispiel dafür ist die Wendung „Bei …
Езикът и използването на езика се променят отново и отново с течение на времето. Днес едва ли някой може да разбере какво все още е често преди няколко десетилетия. Пример за това е Берлинската езикова шега от 20 -те години. По това време беше обичайно да се използва фразата „с мен - таблица на шисти“, за да изрази, че можете да разчитате на някого. Една шисти беше популярно средство за решаване на изчислителни задачи. Но не само таблата за шисти бяха интегрирани в езика. Имаше много други завои, които започнаха с „с мен“ и посочиха в различни ситуации и значения. Пример за това е фразата „в ... (Symbolbild/MB)

Езикът и езикът на езика се променят отново и отново с течение на времето. Днес едва ли някой може да разбере какво все още е често преди няколко десетилетия. Пример за това е Берлинската езикова шега от 20 -те години.

; Една шисти беше популярно средство за решаване на изчислителни задачи. Но не само таблата за шисти бяха интегрирани в езика. Имаше много други завои, които започнаха с „с мен“ и посочиха в различни ситуации и значения. Пример за това е фразата „с мен - кенгуру“, което означаваше толкова, колкото „Направете големи скокове с празна чанта“. Друг завой беше „С мен - джоб часовник“, което означаваше, колкото „можеш да останеш откраднат“ или „мога да те пусна“.

Днес може да се смята, че Берлинският диалект и комуникацията в града са трудни от нарастващото влияние на английския и Киездеутш. Но вече преди 200 години в Берлин с използването на езика по онова време, вероятно би било също толкова трудно. Погледът към старите сценични пиеси или книги от минали времена показва, че използването на езика и езика винаги подлежи на промяна.

В този контекст е интересно да се знае, че много стоки са били транспортирани с кучешки коли в Берлин. Веднъж дилър на млечни продукти каза, че служителите му са „камериерки за кучета“. Това име произтича от факта, че стоките вагони са изтеглени от кучета. В наши дни мислите за малки бъгита в термина „кучешки коли“, с които можете да разхождате кучетата си.

Дори преди 100 години в Берлин ще има много неща. По това време обрати като "Ти си Маноли отляво" (луд) или "бърза тел?" (Пари). В романа на Ханс Фалада „Малкият човек - какво сега?“ От 1932 г. има и много изрази и завои, които едва ли се използват днес. Така че възклицанието означаваше "нещо подобно не живее!" По това време учудвайки поведението на определени хора. Изразът "си единствен да" също се отчита за лъжи или замайвания.

Следователно може да се види, че езиковата и езиковата шега са тясно свързани със съвременната история и социалните развития. В много случаи това, което някога е било разбрано, може да бъде разбрано само в много случаи. Погледът в миналото показва, че езикът и диалектът на Берлин винаги са имали свой чар и със сигурност ще направят един или два смях в бъдеще.