Фокус върху спирачката на дълга: Планиране на реформи до 2025 г.

Bundeswirtschaftsminister Habeck erwartet 2025 Reform der Schuldenbremse. Diskussion in der Ampel-Koalition läuft.
Федералният министър на икономиката Хабек очакваше 2025 г. Реформа на спирачката на дълга. Дискусия в коалицията за светофар. (Symbolbild/MB)

Фокус върху спирачката на дълга: Планиране на реформи до 2025 г.

Федералният министър на икономиката Робърт Хабек сподели оценката си за дълга на държавата в диалога на гражданите в Берлин. Според Хабек през следващата година ще се очаква реформа на спирачката на дълга. "Дискусията вече е в ход и почти всички икономисти и важни институции в икономиката са в полза на подобна промяна", заяви политикът на Зелените. Той обаче подчерта, че политическите участници все още не са готови за необходимите корекции на този набор от правила.

Хабек изрази надеждата си, че евентуално може да се постигне напредък през 2025 г., било то чрез изключения за конкретни инвестиции или чрез общо увеличение на гъвкавостта в съществуващия закон. "Оптимист съм, че това ще се случи", добави той. Той обаче посочи също, че това няма да означава да се справим с безгрижените пари, сякаш няма утре.

Политически различия в рамките на коалицията за светофар

Съществуват обаче напрежение по отношение на тази реформа в рамките на коалицията за светофар. Докато SPD и Зелените изискват адаптиране на дългската спирачка, свободните демократи (FDP), под ръководството на министъра на финансите Кристиан Линднер, остават строго срещу него. Тези несъответствия в коалицията оказват натиск върху политическите участници и биха могли да играят решаваща роля в следващите федерални избори, които вероятно ще се проведат в края на лятото 2025 г.

Настоящата политическа смес изглежда се характеризира с несъгласие. Федералният министър на правосъдието Марко Бушман от ППП даде да се разбере, че неговата партия не се възприема като опозиция в коалицията. Той също така откри, че когато взема решения, всички партньори на коалицията често се съпротивляват. Той се обърна към косвено обвинение до SPD и Зелените, като започне: „Ако поемете отговорност за високите правителствени служби, вие също трябва да сте готови да вършите сериозно работата си.“

Бушман не искаше да навлиза в по -подробно конфликтите в коалицията. Той избягва дискусия относно „чувствителността или егото“, защото: „Ние не сме група за себе си, а федерално правителство“. В отговор на въпроса дали канцлерът Олаф Шолц трябва да призовава за ръководството, той обясни, че Шолц знае добре, къде са границите на неговите коалиционни партньори. Бушман припомни, че ефективното лидерство в демокрацията не може да бъде постигнато чрез агресивна поява.

Зелените, представени от парламентарния управляващ директор Ирен Михалич, също изразиха опасения относно сътрудничеството в коалицията. В интервю за вестника „BILD“ тя обясни, че не може да разбере предишните усилия за колегиална култура в коалицията. Михалич подчерта, че такава култура е важна за справяне с предизвикателствата, с които се сблъсква федералното правителство.

Промяна в политиката на дълга?

Дълговата спирачка, която първоначално беше въведена за контрол на прекомерните държавни разходи, беше приложена в момент, когато публичните финанси бяха в критично състояние и тежестта на лихвите. Хабек установи, че тези рамкови условия вече са се променили. Сега е по -важно да се предприемат мерки, които стабилизират икономиката в дългосрочен план и да ги направят бъдещи. Той спомена и въоръжените сили, които са се нуждаели от значителни инвестиции в миналото, като пример за необходимостта от действия.

Въпреки че реформата на дългската спирачка е противоречива, дебатът показва, че необходимостта от преосмисляне на икономическата рамка е пристигнала в политическите умове. Това може да бъде ключът през следващите месеци и години за установяване на по -устойчива икономическа политика и в същото време успешно се справи с предизвикателствата, пред които е изправена Германия днес.

Предистория на дълговата спирачка в Германия

Дълговата спирачка беше закотвена в основния закон през 2009 г. за стабилизиране на публичните бюджети и за ограничаване на дълга на държавата. Идеята зад този регламент беше, че дългът не нараства извън доходите и че бъдещите поколения не трябва да натоварват прекомерно. Първоначално спирачката на дълга е въведена в контекста на висок нов дълг и повишаващи се лихвени проценти, за да се осигури финансова дисциплина. Регламентът предвижда, че федералните и държавните правителства обикновено трябва да компенсират своите домакинства без нетни заеми, при което по -голям дълг е разрешен в определени изключителни ситуации.

През последните години обаче условията на рамката са се променили. Поради пандемията на Corona и свързаните с тях икономически предизвикателства, много експерти установяват, че строгото прилагане на дълговата спирачка се противопоставя на необходимите инвестиции в устойчиви икономически структури. Икономистите твърдят, че инвестициите са от съществено значение в области като инфраструктура, дигитализация и образование, за да се гарантира конкурентоспособността на Германия. Това води до дискусията дали и до каква степен спирачката на дълга трябва да бъде реформирана, за да се създаде повече възможности за необходимите разходи.

Текуща политическа дискусия и разногласия

Дебатът относно възможната реформа на дългната спирачка се характеризира с различни мнения в рамките на коалицията за светофар. Докато Зелените и SPD се стремят към реформа, FDP строго отхвърля планираните промени в рамките на финансовия министър Кристиан Линднер. Това несъгласие не се отразява само в публичната дискусия, но и оказва влияние върху коалиционната работа. Различните позиции водят до няколко инициативи за модернизиране на политиката за финансиране.

Данните от проучването и изображенията на политическото настроение показват, че преди предстоящите избори за Бундестаг през лятото на 2025 г. реформата на дългската спирачка може да се превърне в тема на кампанията за централна избори. В проучване на Института за демоскопия Allensbach над 60 процента от анкетираните признаха, че е време да се постави критично да постави под въпрос спирачката на дълга и да направи необходимите корекции, за да може по -добре да управлява текущите предизвикателства. Това също може да повлияе значително на политическия пейзаж и позиционирането на партиите.

Икономически ефекти и бъдещи перспективи

Настоящата дискусия относно спирачката на дълга и възможните реформи се влияе до голяма степен от икономическата рамка в Германия. Според Федералната статистическа служба инфлацията в Германия е била около 6,1 процента през 2023 г., което засяга покупателната способност на потребителите и в същото време увеличава натиска върху федералното правителство да гарантира икономическата стабилност.

Друг важен аспект е развитието на интерес. Европейската централна банка е увеличила ключовите лихви няколко пъти през 2023 г., за да съдържа инфлация. Тези увеличения на лихвите засягат финансовия обхват на държавата, което подчертава значението на инвестициите в бъдещи индустрии и инфраструктура. Експертите твърдят, че стратегическото отпускане на спирачката на дълга може да бъде необходимо, за да се даде възможност за необходимите инвестиции в германската икономика и да се насърчи стратегията за устойчив растеж.

Следователно дискусията за спирачката на дълга се оформя не само от политически съображения, но и от дълбоки икономически реалности, които изискват анализ на задълбочеността и консенсусен подход за бъдещи решения за финансовата политика. - nag