Процесът на Кафка като водевил на идиш: Шедьовър в Берлин

Процесът на Кафка като водевил на идиш: Шедьовър в Берлин

Премиерата на постановката на Бари Коски „The Trial” в Berliner Ensemble представлява изключителен културен акцент. Това новаторско произведение интерпретира най-известния роман на Франц Кафка по начин, който е едновременно хумористичен и дълбок. Спектакълът, чиято премиера беше днес, 28 септември 2025 г., е издържан в стилистиката на идиш водевилния театър. Коски, който вече е известен със своите експериментални продукции, има за цел да установи връзка между творчеството на Кафка и еврейската култура, която често остава на заден план.

В тази нова интерпретация главният герой Йозеф К. е представен като подскачащ, уязвим клоун. Катрин Велиш вдъхва впечатляващо живот на тази роля и интерпретира прочутото първо изречение от романа със смесица от сериозност и комедия. Продукцията съдържа слепстик елементи и грандиозни жестове, които заедно с поддържащи персонажи като мис Бюрстнер и хазяйката Грубах допринасят за комедийния ефект. Коски вижда „апарата” на Кафка не като обикновена бюрокрация, а като символ на юдаизма и превръща сцената в синагога след ареста на К.

Творчески музикални елементи

Музикалните компоненти също играят централна роля в тази продукция. Хорали на Бах в джаз версия и песни на идиш се преплитат, за да създадат вълнуващо звуково изживяване, което подчертава емоционалната дълбочина на творчеството на Кафка. Докато адвокатът Хулд не се появява, гласът му остава да присъства, което подчертава абсурдността на съдебния спор. Особено забележително е включването на Констанце Бекер, която интегрира „В наказателната колония“ на Кафка в ансамбъла. Това решение не само се отнася до тежестта на търсенето на смисъл от Кафка, но също така се отнася до преследването на евреите.

Спектакълът се слави като шедьовър, носен от силен ансамбъл. Тази продукция предлага нов поглед върху сложната връзка на Кафка с неговата еврейска идентичност. Влиянията от идишкия театър са очевидни; Още през 1911 г. Кафка гледа театрално представление на източноеврейска театрална група в Прага, което оказва значително влияние върху него. Тези обстоятелства са отразени в избора на актьори и в начина, по който е разказана историята - чрез смесица от пеене, танци и драматични елементи.

Значението на еврейската идентичност и култура

Освен комедийните елементи се обсъжда и еврейската идентичност на Кафка. Животът му в Прага, град, който някога е бил част от Австро-Унгарската империя, е белязан от постоянна борба с неговата културна идентичност. Родителите на Кафка говореха диалект на идиш, което прави особено ясна разликата между неговото еврейско наследство и немския език, който той избира за литературната си работа. Интересът му към културата на идиш доведе до задълбочено изследване на въпроса как еврейските гласове могат да намерят израз в една доминираща немска култура.

Коски използва тези културни напрежения, за да направи забравени или по-малко известни аспекти на еврейската култура достъпни за по-широка публика. По този начин той не само представя собствените предизвикателства на Кафка като писател, но също така осветлява вечните въпроси за идентичността и принадлежността, които са важни за много хора.

С тази постановка Berliner Ensemble показва, че творчеството на Кафка далеч надхвърля литературния свят и е дълбоко вкоренено в културен, социален и исторически контекст. Комбинацията от елементи на идиш театър и абсурдността на неговите истории подсказва, че посланията на Кафка са толкова актуални днес, колкото са били приживе.